Здравей, Ели. Благодаря ти, че се съгласи да направим това интервю. Представи себе си и работата си с няколко изречения.
Здравей! Аз съм психолог и телесен психотерапевт, който работи с деца и с възрастни и им помага да преминат през трудни ситуации и периоди. Когато хората изпитват страх, гняв, тъга, омраза, завист, ревност, чувство за малоценност, с които не могат дълго време да се справят, тогава се обръщат към мен, за да им помогна да продължат напред. Понякога към мен се обръщат и родители на деца, които изостават в развитието си спрямо връстниците си.
В нашето общество сякаш все още да потърсиш помощ от психолог се приема като табу. А и много хора са склонни да пренебрегват проблемите с надеждата те да отминат сами. Но когато става въпрос за деца, това така ли е? Приема ли се помощта от терапевт като някаква крайна мярка или родителите са по-склонни да помогнат на децата си?
Моите впечатления са, че съвременните родители четат много за детско развитие, слушат подкасти, участват в уебинари и други обучения и са все по-отворени да обсъждат със специалисти това, което се случва с децата им. За съжаление, понякога родителите на деца с тежки проблеми отказват да приемат факта, че с детето им се случва нещо нередно и забавят с месеци, а понякога и с години обръщането към психолог или логопед. Отрицанието на затрудненията не помага, въпреки че за известен кратък период осигурява спокойствие.
Да, в днешния дигитален свят определено има много информация и всеки родител трябва само да поиска и ще я намери. А какви са най-честите казуси с които си се сблъсквала при работата си с деца? И ориентировъчно на каква възраст са малчуганите, с които работиш?
Към мен се обръщат родители на деца от 2 до 18-годишна възраст. Запитванията за най-малките обикновено са свързани със страхове, тревожност при раздяла, затруднения при свикването на гърне на деца, които вече са на 3 или 4-годишна възраст. Въпросите на родителите на деца от 3 до 7-годишна възраст обикновено са свързани с някоя рязка промяна в поведението или емоциите на детето им - ако е станало по-страхливо, по-свито или ако става все по-агресивно или неспокойно, ако отказва да прави неща, които доскоро е правило или ако се съмняват, че детето им изостава в развитието си. При учениците проблемите почти винаги засягат освен емоциите и поведението, и успеха им в училище.
Какво представлява една сесия с дете до 7-годишна възраст? Само разговор ли? Предполагам се работи и с родителите? Има ли замесени играчки, закачки и игри като цяло?
Обикновено първо се срещам с единия или и с двамата родители, а понякога и с баби и дядовци, ако са основния човек, който отглежда детето. Разговаряме за това, което са забелязали у детето и което ги притеснява. Връщаме се назад във времето и обсъждаме как са преминали бременността, раждането, първата година, първата по-сериозна раздяла - тръгването на ясла или детска градина. Важно е също дали детето е било хоспитализирано за операции или лечение - със или без майката, защото тези преживявания понякога оставят сериозни следи. Опитвам се да разбера каква е атмосферата в семейството в момента - дали то не преминава през труден период. Това е важно, защото понякога децата стават неспокойни в такива ситуации, не могат да осмислят ставащото, понеже нямат житейски опит и само се опитват да се освободят от нежеланите емоции и напрежение, като ги отиграват през поведението си.
След това се срещам с детето и тогава, разбира се, играем с играчки. Детето мисли чрез действието, чрез предметите, с които манипулира. Понякога му е много по-лесно да разбере една ситуация през играта, отколкото само през обясненията, защото за него те са твърде абстрактни. То има нужда от това да вижда и усеща какво се случва с реалните предмети, а не с въображаемите образи, за да осмисли събития или взаимоотношения.
Играчките са много важни и когато става въпрос за дете, което изостава в развитието на знанията и уменията си. Подходящо подбраните играчки и игри са в основата на работата на психолога с детето.
А как приемат децата посещенията при теб? Като време за игра или по-скоро като някакво задължение?
Децата обожават да идват при мен, защото разполагат с цялото ми внимание и знаят, че ще вършим интересни дейности и към желанията им ще бъде проявявано разбиране. Задача на психолога е да определи в какво се състоят затрудненията на детето и да предложи занимания, които представляват предизвикателство за него, но са постижими. Важно е да напредваме с малки успешни стъпки, защото всеки успех, дори и малък, укрепва самооценката на детето и му позволява все по-смело да изследва този наш невероятно пъстър свят. Честите провали, от своя страна, го правят по-неуверено и свито. Съвременният стремеж все по-рано да се предлагат игри, които са подходящи за по-голяма възраст, могат да смутят и обезкуражат нормално развиващи се деца, които още не са готови за това, което се изисква от тях. А плодовете от този натиск за бързо и ранно развитие ще ги берем години след това.
Чрез това какви игри избира детето и каква роля ни дава в тях можем да разберем много за това какво го вълнува в момента, какви емоции преживява, отговор на какви въпроси търси. Детските емоции са много първични, мощни и заливащи. Възможността да ги покажат на възрастен, който да намери думи, с които да ги опише и осмисли носи голямо облекчение за малките.
Ако някой родител си е мислил, че децата се плашат от посещението при психолог, надявам се този твой отговор да ги е разубедил. :)
А доколко родителите са включени в процеса? Даваш ли им домашни, така да се каже?
В ранната детска и начална училищна възраст, родителите са основните фигури в света на детето. Те са създателите, боговете, които изпращат или дарове, или проклятия, чието настроение и житейски проблеми влияят на малките. Децата винаги обичат родителите си и са склонни да приписват нашите гняв или тъга на себе си, опитват се да ни окуражават и подкрепят в трудни периоди. Затова задължително периодично се срещам и с майките и бащите. Целта ми е да им покажа, че поведението и емоциите на детето имат смисъл, не са каприз или проява на дефектност. Родителите, които идват при мен са заинтересовани от благото на чедата си и заедно обсъждаме какво могат да променят в ежедневието, за да помогнат на детето, а понякога - и на себе си.
А има ли неща, които родителите несъзнателно правят и ги съветваш да преустановят въпросната практика? Например в интервюто ни с логопеда Александър Кърджев се засегна темата с екраните.
Всички родители, и аз включително, несъзнавано предаваме на децата си начините да се справяме с различни ситуации. Ако мама и татко са свикнали да прекарват много време пред екрана, ако той им служи за обучение, утеха, забавление, общуване, то неизбежно ще предложим на децата екрани с подобна цел. Тъй като мозъкът на децата е различен от мозъка на възрастния, речникът, с който боравят е различен, много често се получава едно зомбиране, вторачване. При него няма мислене, защото мисълта борави с думи, а случващото се на екрана е бързо и често необяснимо. Да, в мозъка на детето се отделя голямо количество допамин, към който е лесно да се пристрасти, затова децата толкова трудно се откъсват от своите електронни игри. Но времето, прекарано в действия във виртуалния свят е винаги за сметка на опознаването на себе си, емоциите си, възможностите си и взаимоотношенията с хората в реалния свят. Не случайно най-активните възрастни геймъри често са хора, които предпочитат да се изолират от околните и да прекарват часове пред екрана. Така се отдалечават от трудностите си в справянето с реалността.
Волевото усилие да изчакаме, да поскучаем, да се огледаме наоколо, да помислим какво друго можем да правим се заменя с вечно усещане за динамика и удоволствие от видео-игрите. Тези качества най-лесно се развиват в детска възраст и са необходими по-късно и в училище, и в работата.
Дългосрочните изследвания от втората половина на 20 век са доказали, че социално най-успешни са хората, които умеят да отлагат за известно време удоволствието си, да проявяват търпение. Учим ли децата си на търпение в днешно време?
Имайки предвид колко нетърпеливи сме ние самите - едва ли. А ако детето е болно често и не посещава заведение редовно, навън е студено, как можем да заиграем децата, така че да не изискват 100% от нашето време и внимание? Постоянно с нови играчки е ясно, че едва ли е удачна стратегия.
Новите играчки са интересни главно с това, че са нови. И колкото по-често детето получава нови играчки, толкова повече свиква, че вълнуващо е само новото и различното. Творческият елемент обаче, се появява, когато искаме да направим нещо ново със стар и вече познат предмет. Тогава се активират въображението и изобретателността. Децата най-добре играят с неща, които са достатъчно простички и позволяват най-различна употреба. Кукли, фигурки на животни, кубчета, строители, обикновени коли и камиони, играчки-плодове и зеленчуци, кутии, въженца, чашки, парчета плат позволяват на детето да включи въображението си и да изгражда различни светове от наличните, познати елементи. Да твориш, означава да мислиш, да преценяваш. Това изисква време и е много увлекателно. Децата се учат на това, когато им предложим игра със сюжет, който е емоционално зареден, а не просто ги затрупаме с играчки, които се манипулират, но не разказват никаква история.
Тук предполагам идва ролята и дисциплината на родителят - да не се опитва постоянно да угоди и да предложи възможно най-много на своето дете, а да го научи как само да преоткрива света по нови начини чрез своите играчки и занимания от ежедневието.
В края на разговора ни, какво би споделила за родителите, които се колебаят дали да се обърнат към детски психолог по една или друга причина?
Да, понякога е достатъчно да показваме родителската си любов по други начини, които не изискват пари и също са важни за детето.
На родителите, които се колебаят, бих казала да съберат смелост и да опитат. Психологът не е съдия, който определя кой е бил прав и кой - не и не вменява вина. По-скоро помага да видим случващото се в един по-широк контекст, така че да можем да вървим по-добре към желаното от нас.
Благодаря ти за разговора, Ели. В бъдеще можем да направим втора част, ако има интерес.
С удоволствие. Благодаря за възможността!
За връзка с Елена Енева, можете да пишете на нейната фейсбук страница - Психотерапия - Живот тук и сега. Повече материали можете да намерите в сайта ѝ - Тук и сега - Психология за щастлив живот.
