Здравей, Алекс. Радвам се, че се съгласи да направим този материал заедно. Представи се с няколко изречения.
Здравей! Аз искам да благодаря за поканата. За мен е изключително удоволствие да проведем това интервю. Казвам се Александър Кърджев на 32 години от град Пазарджик, щастлив съпруг и баща на две момчета. По професия съм логопед. В работата ми основно работя с няколко целеви групи - деца с аутизъм, деца със заекване, деца с умствена изостаналост, деца с нарушено звукопроизношение и хора претърпели инсулт.
Сякаш в обществото е останало впечатлението, че логопед е човек при когото водим децата които не могат да казват "р". А както ти сам каза, има редица други групи, на които ти и твоите колеги помагате. Срещаш ли неразбиране за това какво точно представлява твоята работа?
Срещам хора, които смятат, че логопедът е специалист, който отваря устата на детето, намества зъбите езика и устните и речта или звуците започват да излизат. Би било добре ако това беше така, но логопедията има много различни направления и посоки на работа. Предимно аз работя и ме търсят за подкрепа за деца извън интелектуална норма. Налага се много често да работя върху фината моторика, концентрация, внимание, кооперативност, изчакване, редуване, синхронизация на двете мозъчни полукълба, баланса, координацията. Въобще върху неща, които бих казал че са дори преди появата на речта.
Звучи доста по-комплексно от "наместване на зъбите". Можеш ли да споделиш малко повече за самите упражнения например за фина моторика или координация? Има ли такива които са универсални и могат да се приложат за всички деца или такива които родителите могат и сами да правят в домашни условия?
Универсални упражнения не бих ги нарекъл, а по-скоро упражнения, които имат една цел, но могат и да бъдат адаптирани спрямо нивото и разбирането на детето. Кабинетът на логопеда е пълен с всякакви образователни играчки що се касае за моторика - за нанизване, за вгнездяване, за подредба, играчки с градивен характер, пластилин, играчки със сензорна идея, кинетичен пясък.
С помощта на такива играчки ние успяваме да задържим интереса на детето, защото повечето бързо губят търпение, и да го мотивираме през неговият свят да се опита да разбере и догони дефицита който целим, в случая ако говорим за фина моторика. Разбира се, разиграваме и ситуации, игри с етапност, зависи от възрастта и разбирането на детето - може да дадем задача която е с няколко етапа, има ясно обозначени начало и финал, ясно договорено темпо, станции за почивка, места където се повишава темпото и други.
Знам, че най-вероятно е строго индивидуално, но ориентировъчно колко време трябва да продължават въпросните игри-упражнения? Може би ще е добре да споделиш различните времена за деца на различни възрасти, защото разликите предполагам са големи.
Като цяло по малките деца губят по-бързо търпение. Насочвам родителите с които работя когато прилагат поставената задача у дома да се стремят да усетят детето. Ако то работи 5-6 минути и след това даде отказ - не е необходимо да настояват прекалено много.
И обратното ако съм казал “тази задача я правите 15 минути” не е проблем при желание на детето те да станат 20-25, това само би ни донесло полза.
Именно заради търпението имаме различен набор игрови задачи, защото щом, търпението се изчерпа предлагаме алтернатива.
В 3-4 годишна възраст, търпението най-често е около 15 минути над поставена задача, говорим за поставена, а не пожелана от детето игра.
Игровите задачи какво включват най-често? Играчки? Книжки? Карти? Други предмети?
Най-често това са книжки, логопедични карти, работни листове, които изработваме в голяма част сами, дървени играчки, конструктори, музикални играчки.
Както казах, голяма част изработваме и импровизираме - режем сламки на парчета за да може децата да нанизват, използваме кубчета за редене едно върху друго, очертаваме кунтури, оцветяваме любими герои, подаваме си топка или предмет с ръка или с двете, събираме различни по големина листа и лепим върху лист с поставена задача.
Но и трябва да сме благодарни, че живеем в свят, в който утре можеш да имаш точната играчка пред теб само с един клик на бутона.
А има ли играчки които според теб могат да попречат на развитието или дори да доведат до регресия в речта на детето или в други направления? Съветваш ли хората които те посещават да отбягват някакви играчки или други неща?
Смятам че всяка играчка има какво да даде на децата. Може би неподходящи биха били прекалено шумни играчки или силно музикални. Когато децата имат сензорни дефицити, това би им попречило на ниво включване в задачата. Отбягвам тежки играчки и играчки, които не са обезопасени - с остри ръбове например. Ако, детето се нарани това би стопирало моментално занятието с него.
Малко ще променя посоката към тема която може би ти е до болка позната - екрани. Считам че има достатъчно информация за вредата от тях, включително и в нашия блог, но някои родители споделят че те им помагат, например, детето да научи английски едновременно с българския. Какво е твоето мнение за това и имат ли екраните място в твоята работа?
Екран би следвало да се даде тогава, когато сме убедени че детето ни се развива в норма. Аз съветвам да се изчака поне до петата, шестата година. Децата преди 5-6 години имат единствено нужда да бъдат в естествената си среда - сред деца, на площадката, над лист и занимания с играчки.
Те дори нямат нужда от два езика в тази възраст. Хубаво е да се изрази водещ език, който после да “издърпа” вторичния.
Телефонът е много по-вероятно да навреди на детето отколкото да помогне. Срещам ежедневно деца поразени от престоя на телефон, със слаб зрителен контакт, невребални, с липса на нужда от външен свят, с бедни представи които да използват функционално. Почти не срещам деца, които да са прогресирали благодарение на телефона. След 2008 година, случаите на деца със СОП (бел. ред. специални образователни потребности) се умножават и се наблюдава тенденция на растеж. Съвпадение ли, е че тогава излязоха смартфоните?
Едва ли е случайно. Има ли други неща от ежедневието ни, които могат да им попречат на децата ни, а съзнателно или не много родители ги причиняват, както например със смартфоните?
Често родителите се успокояват и с телевизора, а прекаленият престой на него може да породи също синдром на екранно дете.
Като цяло, трябва да се внимава с джънк фууда. Едно дете което не си набавя необходимите минерали и витамини, няма как да има добра мозъчна функция. Едно дете с нарушен метаболизъм би задържало в себе си токсини които да нарушат също мозъчната функция.
Често децата с по-сериозно дефицити са подложени на режими на хранене
В този случай предполагам се работи и с диетолог? Има ли и други специалисти с които се налага да работиш заедно, например психолог?
Психолог и логопед могат да бъдат страхотен екип. Също така ABA терапевт (бел. ред. терапевт по приложен поведенчески анализ - applied behavior analysis), ерготерапевт, сензорна стая могат да спомогнат за поведенческите дефицити на детето. А диетолог, алерголог, нутриционист (ДАН) е този който може да обследва детето, да определи къде са проблемните зони и да ги терапевтира.
Насърчавам родителите да ползват услуги като барокамера, етерични масла, хомеопатия. Аз не мога да кажа кое е най-работещото, вероятно и не всяко би паснало при всеки случай, но знам, че каквото и да правиш е по-добре от бездействие.
Най-ценната възраст в която се догонват дефицитите е между три и седем години. Изпуснеш ли я, може и после да е прекалено късно
Неслучайно имаме израза за "първите 7 години". В заключение на нашия разговор, какво би споделил за родителите, които се колебаят дали да се обърнат към специалист по една или друга причина?
Колебанието често идва породено от страх какво ще чуят. По-добре посетете специалист, защото единственото нещо, което не можем да върнем, е вчерашния ден.
По-добре да отидете и дори има вероятност да чуете, че дефицитите не са толкова сериозни и са преодолими, отколкото страхът да надделее и изгубеното време да ги направи постоянни.
Страхът от това което ще чуем или от това да не ни кажат, че ние сме виновни определено може да ни накара да не потърсим изобщо помощ и да се надяваме проблемите да отминат сами.
Благодаря ти за този разговор и ще се радвам в бъдеще да направим втора част
Благодаря и аз. С удоволствие.
За връзка с Александър, можете да пишете на неговата фейсбук страница - Александър Кърджев - Логопед
Тази статия все още няма коментари